Автор:
.jpg;width=70;height=70;mode=crop)
MICHAEL SEPE
Източник:Plastics Technology – https://www.ptonline.com/articles/tracing-the-history-of-polymeric-materials-part-14
Броя от Ноември 2021г.
Как се развива РЕТ от материал,преназначен за влакна и тъкани до фактор в опаковките.
Материала от последния месец разказа за съществена стъпка в комерсализацията на полиестера РЕТ/полиетилентерефталат/.Придружаващите изображения показват един или няколко химични процеси,използвани за получаване на РЕТ.Този пробив включва използването на органична киселина,съдържаща ароматен пъстен/терефталова киселина/ за заместване на алифатните киселини,които бяха част от оригиналната химия,проучвана от групата на Carothers в DuPont.Ароматния пръстен подобрява характеристиките на получения полимер с точка на топене само с 10 град. Целзий под тази на найлон 66.
Вграждането на ароматен пръстен в структурата на веригата на полимера създава смес от предимства и недостатъци.Докато точката на топене на РЕТ е малко по-ниска от тази на найлон 66,то температурата на преминаване в стъклообразно състояние е с 20 град. Целзий по-високе.Освен това,естерната група,доколкото е полярна,е доста по-малко хигроскопична в сравнение с амидната група в найлона поради отсъствие на водородна връзка.Ароматната структура също така намалява податливостта на полимера на разграждане чрез хидролиза,което е важно съображение за материал,предназначен за производство на влакна за облекло.При абсорбция на вода полиестера показва по-малка промяна на размерите,което води до тъкан,която ще се свива по-малко при пране.
Докато DuPont можеха да преминат първоначално на полиестер в полза на найлона,те очевидно разбират предимствата на новата ароматна химия и през 1946 г. купуват правата върху РЕТ и към 1950 г. разработват собствен продукт с търговско наименование Dacron.През 1952 год. DuPont разработват материял във формата на тънък лист от РЕТ,който получил търговско име
Mylar.През 1958г. Eastman Chemical излизат на пазара с ново предложение с търговско име Kodel.
През остатъка от 50-те години и дори и през 60-те полиестера става доминиращо синтетично влакно преди да загуби водещата си позиция поради оплаквания относно комфорта.Малко полимери имат такава връзка с промяната на обществените вкусове като полиестера.Удобството/изгодата/ на полиестерните нишки в сравнение с натуралните като памука и вълната създават огромен пазар през 50-те и 60-те години.Това е последвано от период когато полиестера започва да се свързва със обществени тенденции,които го правят да изглежда не-в крак и остарял/идва ми на ум диско сцената/.
Но докато материала губи пазарен дял в областта на влакната и тъканите,на хоризонта се появява нова възможност,основана на аморфната форма на материала.Това било алтернатива на стъклото за бутилки за вода и газирани напитки.При това положение кристализацията не е била необходима,нито пък желана.Необходими били позрачност и здравина,двете които се изисквали от аморфен полимер.
Nathaniel Wyeth,инженер от DuPont,патентовал технология за раздувно формоване на бутилки от РЕТ през 1973 год.Материала доказал,че не само има желания вид и здравина,но също притежавал необходимите за газирани напитки бариерни свойства.

Надпис под изображението: „Това е един от няколкото химични процеси,използвани за синтез на РЕТ полиестер.Това включва използване на органична киселина,съдържаща един ароматен пръстен,който замества алифатните киселини,които били част от първоначалната химия,проучвана от групата на Carothers.
По ирония DuPont не се възползвали от откритието на Wyeth когато се стигнало до продажби на суров материал. DuPont не били в състояние да произвеждат полимера с достатъчно високо молекулно тегло за производство на бутилки.За постигане на достатъчна удароустойчивост и изискваните бариерни свойства е било необходимо да се постигне високо молекулно тегло.Конкуренти като Goodyear и Eastman достигнали необходимия капацитет за да задоволят търсенето.
Историята за ранните опити на Wyeth в областта на раздувното формоване на полимера илюстрират разликата между кристалния и аморфния РЕТ.Когато Wyeth за първи път се опитал да раздуе бутилка от РЕТ,бутилката се разбила на малки късове,тъй като полимера кристализирал по време на повторното нагряване,при което станал много трошлив.Необходимостта от това материала да бъде нагрят само малко над температурата на встъкляване преди да се раздуе бетилката днес е добре позната,но през 70-те години поведението на РЕТ все още се изучавало.Докато кристализацията е била необходима при използване на материала за влакна и тъкани,тя е била нежелана при бутилките.Днес системите,които нагряват отлетите преформи внимателно контролират температурата,за да се избегне кристализация.Разходка из предприятие за производство на бутилки от РЕТ чрез раздувно формоване ще ви покаже чували с бракувани преформи с млечно бял мътен отенък,което е признак че е започнала нежелана кристализация.
Едно от последствията от присъствието на ароматно ядро в полимерната верига на РЕТ е по-ниската степен на кристализация в сравнение с типичната при найлоните.Тъй като РЕТ първоначално е бил използван аз производство на влакна,преработката на материала е давала възможност за постигане на подходящо ниво но кристализация със всички свързани с това изгоди в свойствата на материала.Но процеса на кристализация се оказал бавен за нарастващото производство на лети под налягане изделия от РЕТ.И така,докато найлона става все по-популярен за производство на лети под налягане изделия през 50-те до 70-те години,РЕТ остава материал за производство на влакна и филми,където процеса на кристализация е по-бавен,но може да се контролира по време на производството.
В аморфно състояние РЕТ е бил използван за приложения,за които са достатъчни ограничените механични качества на материал с точка на встъкляване 80-85 град. Целзий.Изделията са били отливани под налягане от аморфен РЕТ,но температурата на използване е била ограничена до около 65-70 град. Целзий.Свойствата на аморфния РЕТ са друго предизвикателство,което може да ограничи максималните температури на използване дори в още по-голяма степен.Тъй като аморфния РЕТ има една от най-ниските температури на встъкляване измежду комерсиализираните аморфни полимери,той е податлив на феномена,известен като физическо стареене.
Това е било открито в началните дни на индустрията за производство на бутилки от РЕТ,когато бутилките съхранявани при повишени температури,показали значителни отклоненвия в еластичността си в рамките на седмици.По това време са били известни само два механизма,които допринасят за отклонения от здравината на материалите-кристализация или деструкция на полимера.Никой от тези фактори не можел да обясни загубатга на удароустойчивост при РЕТ бутилките.Но през 1978г. L.C.E. Struik публикува забележителен документ,очертавайки механизма на физическо стареене,процес при аморфните полимери,който включва свиване на полимерните вериги в свободния обем,съществуващ между тях.Това създава големи междумолекулни сили,което води до увеличаване на здравината и твърдостта,но с времето намалява еластичността.
ДНЕС АМОРФНИЯ ПОЛИМЕР ПРЕВИШАВА ПО УПОТРЕБА ПОВЕЧЕТО ОТ РЕТ ПОЛИМЕРИТЕ,ТЪЙ КАТО В СВЕТА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ТРИЛИОН БУТИЛКИ.
Степента,в която се проявява физическото стареени зависи от температурата,а изследвания на Eastman са показали,че при нарастване на немпературата с 10 град. Целзий,степента на физическо стареене при аморфния полимер се увеличава с около 10 пъти.Собствения ми опит с използване на техники на ускорено стареене потвърждава това.И тъй като съотношението е експоненциално,то нарастване на температурата с 30 град. Целзий ще увеличи степента на стареене 941 пъти.По тази причина изменениеу на механичните свойства,което при стайна температура би се проявило за няколко години,при съхранение на горещо се проявява за няколко дни.Понастоящем основното количество отконсумираните РЕТ полимери е аморфен РЕТ,тъй като годишно се произвеждат над половин трильон бутилки.Възможността полимера да е аморфен или полукристалинен се илюстрира от факта,че много от рециклирания от бутилки РЕТ се преработва до влакна за облекло и др. тъкани.Но за приложения,при които се изисква устойчивост на топлина,РЕТ трябва да е полукристалинен.Повечето от изделията за тези прилжения се произвеждат чрез леене под налягане.Това създава проблеми,тъй като бавната степен на кристализация на полимера води до удължаване на цикъла на леене под налягане и изисква много високи температури на матрицата.
Прлез 1978г. , DuPont решава проблема с бавната кристаизация чрез нуклеизация/добавяне на зародиши-ядра на кристализация/ ,използвайки комбинация от добавки и пълнители,въвеждайки линия от продукти,известни с търговската марка Rynite.Но близо 10 год. по-рано е бил разработен друг тип полиестер,при който не се проявяват проблемите с бавната кристализация и вече си е бил пробил път на пазара за инженерни термопластични пластмаси.Това е РВТ/поли-бутилен-терефталат/-материал със структура,подобна на РЕТ.Способността за постигане на по-бърза кристализация е свързана с малката полимерна верига в молекулната структура на полимера,която води до някои компромиси.РВТ разкрива потенциал за забележително ниво на многостранност при полиестерите,въпрос,който ще разгледаме в следващия материал.




















